Когато писах "Третото око", преди толкова много години, и там разказах как съм летял с хвърчило, мене ме освиркваха и ми се подиграваха, сякаш бях вършил някакво престъпление. А днес пускането на хвърчила е нещо съвсем обичайно. Сега могат да се видят хвърчила, теглени от малки моторни лодки, да се издигат високо в небесата или пък има други, които се управляват пряко от хора на борда. Човекът първо трябва да застане в края на стръмна скала или на някакво възвишение, достатъчно високо, за да се хвърли в празното пространство на летателния си апарат, който плавно ще го понесе във въздуха. Никой днес не смята да признае, че Лобсанг Рампа е казал истината, въпреки че мнозина бяха ония, които ми се подиграваха, когато за първи път разказах, че съм летял с хвърчило.
Тази книга не е роман. Нито произведение на научната фантастика. Тя е просто равносметка на онова, което наистина ми се случи - напомням, че авторът не си позволява никакви волности спрямо истинността на фактите.
Т. Лобсанг Рампа