Крали Марко е най-популярният герой на южнославянския юнашки епос. Реална историческа личност от бурния за балканските земи четиринадесети век, той израства в колективното въображение на различни народи като обобщителна фигура на силата и копнежа по свобода.
При съпоставяне на биографичния и фолклорно-митологичния образ на героя се очертават съществените разлики между тях. По силата на легендарната трансформация васалът на турците, загинал в битка срещу християни, се превръща в патетична фигура - закрилник на общността и пазител на вярата.
Светът, в който действа Марко Кралевити, е свят на тотален кризис. В него е разбита държавността, поругана е вярата, цената на човешкия живот е паднала неимоверно. Но тъй като вярата е последното нещо, което умира, се е родил компенсаторният образ на Крали Марко. В един въображаем свят угнетените балкански народи е трябвало отново и отново да живеят със силата, честта и славата. Така Крали Марко е станал смислов център в света на спасението, честта и славата.

Настоящият сборник с песни за Крали Марко е опит да се представят основните характеристики на героя-закрилник. Този герой се ражда в кризиса и се отзовава на нуждата. В негово лице народната общност излъчва фигурата, която да поеме ако не реалната, то поне символичната отговорност, за изхода към някакви други ценностни хоризонти.
Героят трябва да пази своята сила чрез поемане на нравствени ангажименти.
Героят-пазител трябва да спечели битките със страшните противници.
Героят-пазител трябва да се справи със собствените
си слабости.
Героят-пазител трябва компенсаторно да възвърне силата на слабите.
Героят-пазител трябва да пренесе вярата в избавлението.
Юнашкият епос ни убеждава, че границата между доброто и злото, между своето и чуждото, минава не само по границите на етносите, на религиите и на държавите. Тя минава и през сърцето на всеки човек. Тъкмо тази граница е прокарал епосът на южните славяни чрез биографията на своя прочут герой Крали Марко. Тя утвърждава една много проста мъдрост - не можеш да се справиш с никакъв противник, преди да си се справил с врага и враждебността в самия себе си.
Без "арматурата" на моралния закон юнашката сила е нищо - дори и когато е преживяна като въображаема компенсация.
От съставителите