Книгата е великолепна, а превода много добър.
Силно я препоръчвам на всеки, който търси себе си и своето място в един все по-претрупан и сложен свят. Жалко само че са я издали в такъв малък тираж и вече я няма в големите книжарници, а и тук явно.
Тъй рече Заратустра
Автор: Фридрих Ницше
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Летера |
| Брой страници | 390 |
| Година на издаване | 2004 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 425 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545163036 |
| Баркод | 9789545163036 |
| Категории | Философски направления, Философия, Хуманитарни науки, Книги |
"Аз обичам този, който иска да твори, надмогвайки себе си, и така погива."
Фридрих Вилхелм Ницше прекарва последните единадесет години от живота си във Ваймар съ сестра си Елизабет Фьорстер, която след смъртта му организира издаването на теоретичното му наследство. В началото на 30-те години тя го редактира и фалшифицира в националсоциалистически дух. Десетилетия наред големият философ остава неразбран - отричан или митологизиран.
В обширната всътпителна студия видната германистка Жана Николова-Гълъбова поднася не само любопитни факти от посмъртния архив на големия философ, а и с ерудиция и преводачески усет успява да проникне в дълбините на философията на Ницше и да посочи същината в неговите схващания.
Гениалната философска поема "Тъй рече Заратустра" е претворена блестящо на български език и е образец на преводаческото изкуство.
Книгата е наистина изключително четиво за хора,които не искат да четат какво да е,а да разберат темпа на мисълта на филосоът,който е разчупил оковите на времето,в което живее и напук на всичките догми и вярвания критикува християнството и въздига волята за власт-характеризираща именно човекът в днешно време.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Немски философ, критик на своето време и великите си предходници във философията - Платон, Кант, Хегел.
Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.
Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.
Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)
Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.
Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.
Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)
