Книгата е опит да възкреси част от имената на участниците в Преображенското въстание от 1903 г. Вярата на тия мъже във възможността да победят света на безправието. Надеждата им за промяна на участта на ощетените - надежда, която се сблъсква с неомолимостта на политиката. Упованието им в бавния и сигурен растеж на човешкия разум. Увереността им, че идващите след тях ще вземат огъня, а не пепелта. Защото и пролятата кръв, и изживяното страдание пак са съществувание. Смъртта не може да бъде победена. Те са я приели заради вярата в хубавото бъдно на живите. Достойнството на човека не е в победата, а в борбата за победа. Достойнство е да се живее и умре мъжествено, без да се търси отплата. Съзнанието за отплата да не подкосява краката, а да изпълва с радост, достойнство и мъжество.
Панайот Маджаров