от Николай Узунов / дата: 11 авг 2015

От къде да започна? - от факта, че веднъж ми бяха дали тази книга и нещата между мене и нея някак не се получиха? Или от името Жела Георгиева, което винаги е гаранция за качествена книга и качествен превод.
Да, първият път, преди около година между мен и "Музеят" не се получи нужната химия. Толкова много мои приятели ми я препоръчваха, говореха за нея, хвалеха я.
От къде да започна... за книги, които много са ми харесали е някак трудно да говоря, да обяснявам, особено първите месеци след прочита им, защото все още съм завладян от омаята им.
Позволявам си квалификацията, че Дубравка Угрешич е модерното продължение на "По следите". Само че Пруст се опитва да ни покаже нещо, което за модерен човек като Угрешич вече е невъзможно - личната история не е един разказ, правилно подреден и структуриран като в хубава (или лоша) приказка. Напротив, паметта е избирателна - помни незначителни факти и детайли, но не може да си спомни важните неща за близки и скъпи хора. Дали функцията на онова, което наричаме "Аз" вече не е загиваща? И във философията и в литературата липсват онези утопични истории за силите на субекта, за качествата на личния поглед. Сега всичко изглежда хаотично, болно, дезориентирано. Няма граници (Хегел отдавна показа, че идеята за "граница" е само пречка, която Аз-ът сам на себе си е поставил и сам е сътворил), няма идентичност, а само сбор от факти, предмети и хора. Сбор от истории и преживявания. Сбор от думи. Какви са нишките, които правят от тях подредена и цялостна картина на света? Възможно ли е вече да има такава, непредубедена картина за света и живота ни?
Това са някои от пътищата, по които романът повежда. В компанията на прекрасния превод от Жела Георгиева книгата е балсам за читателя на хубава литература. "Хубавата" литература винаги те обърква, поставя ти въпроси, не те оставя равнодушен пред това, което ти е предложила. Обърква, да, за да ти подреди след това нещата отново. Но за да има ред, винаги преди това е нужен хаосът.