Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата история на Рим е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книги в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35.
Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух, благодарение на който се заражда и развива най-могъщата държава през Античността.

"Сега предстои да разкажа за постиженията на освободения от царската тирания римски народ: за деянията му в мир и на война, за ежегодно избираемите от него длъжностни лица, както и за могъществото на законите в изградената от него държава, превишаващо властта на хората в нея.
А причината за още по-голямата радост, с която тази свобода била посрещната, била разюздаността и високомерието на последния цар. Защото предходниците му управлявали така, че всички до един с право били считани за основатели на онези части на града, които били изградени като нови поселища за увеличеното по тяхно време население."
Тит Ливий