Ван Гог мистикът или Ван Гог неверникът? Ван Гог епилептикът и шизофреникът или Ван Гог мъдрецът и ясновидецът? Необузданият грубиян или нежната поетична натура? Алкохоликът и сексуалният маниак или целомъдреният самотник? Слабият човек, стигнал до самоубийство, или мъченикът, възлязъл стоически към своята Голгота? Художникът на селския труд или екзалтираният фантаст? Последователят на импресионизма или родоначалникът на експресионизма? Майсторът на мажорни оптимистични платна или авторът па мрачни трагични видения? Най-после и в края на краищата - Ван Гог неудачникът или Ван Гог геният?
Защото при по-близък допир с фактите и под властното хипнотично нашепване на различни коментатори този образ неусетно се разчленява на много образи и вместо един човек пред нас изникват няколко души, кажи-речи, малка тълпа от хора, които дори да имат нещо общо помежду си, съвсем не си приличат.

Разноезичието на биографите, понякога стигащо до нелепост, не с съвсем лишено от основания. Ван Гог с действително сложна натура, сякаш изтъкана от противоречия. Трудно може да се отрече, че той е бил и мистик, и неверник; и убеден реалист, и стихиен визионер; и художник на тъмната палитра, и поклонник на чистата багра; и поразен от болест, и психически здрав. В житейската му и творческа еволюция всеки според желанието си би могъл да открие надежда и песимизъм, виталност и меланхолия, трескавост и спокойствие, ярост и кротост, поетичност и прозаизъм, увереност в изхода и чувство за безсилие. При това творчеството му се дели на много периоди - някои автори ги свеждат до 5, други ги умножават до 9, - а между отделните периоди нерядко наистина се наблюдават съществени различия в светоусещането и в изразните похвати.
Оттук и разчленяването на образа, до което стигат много изследвачи, било неусетно, било от стремеж към по-голяма нагледност. Само че когато търсим по-голяма нагледност в детайла, нерядко загубваме връзката с цялото. Разчленяването обикновено е най-лесно -дори детето успява да разглоби играчката си. Сглобяването е значително по-трудно, особено когато трябва да обединим образи, които ни изглеждат несъвместими.
Въпросът е, дали реалните, а не мнимите противоречия у Ван Гог са чак толкова несъвместими. Въпросът е, как възникват и как се развиват тия противоречия. Въпросът е, с две думи, какво представлява художникът не в един или друг аспект и не в този или онзи отделен момент, а като човешка и творческа индивидуалност в нейното цялостно развитие.
Богомил Райнов