ПОЛ И ГРАМАТИКА
През последните десетилетия българският бележи тенденция към изгубване на граматическия женски род при съществителните за професии. До осемдесетте години липсата на форма за женски род засягаше предимно чуждици, обозначаващи редки и високи позиции (министър, член-кореспондент). Днес е нещо обичайно една жена да каже за себе си, че е "преводач", "учител" и дори "фризьор". "Бях с приятели" - казват днешните студентки дори когато сред "приятелите" липсва онова единствено момче, което би наложило промяна в рода върху група от "К" на брой девойки. Отпаднала е необходимостта мъжкият род да има представител, за да наложи своето граматическо господство.
Тази тенденция е в разрез с тенденциите в основните (изкушени от феминизма) европейски езици, където съществителните имат граматически род (в този брой представяме ситуацията във френски, немски и испански). Откъде идва "насрещното" ("норвежко" - вижте текста на Йовка Тишева) движение в българския език? Едно от оплакванията на западногерманки от "източнячките", което съм чувала, е свързано тъкмо с навика на Изток жените да говорят за себе си в мъжки род. Поне за Германия, следователно, говоренето на жените в мъжки род е следствие от комунистическото "мъжество".
У нас обаче "възмъжаването" на граматиката се случи тъкмо след промените. Имам две хипотези за този феномен. Първата е мачизмът на прехода, който наложи ценностите на мутренското квазиказармено братство. С изтеглянето на женствеността към сексуалното обслужване на така разбраната юнашка социалност - от високите регистри на манекенката (дали пък не се казва вече "АЗ съм манекен") до стриптийзъорката и проститутката - Жените все по-малко искат да имат нещо общо с пола на това обслужване. Ако в близко бъдеще вБългария пристигне идеята за "сексуален труд", сигурна съм, че труженичките ще казват "аз съм сексуален работник". Обръщането към мъжкия граматически род е бягство от унизената женственост: всеки повик към престижност е неизбежно мъжки; работещите жени в България са мъже. /.../
Миглена Николчина