Едно чудовище очевидно може да бъде фигура, съставена от хетерогенни тела, които са присадени едно върху друго. Това присаждане, тази хибридизация, която поставя заедно хетерогенни тела, може да се нарече чудовище. Това наистина се случва на някои писма. В този момент чудовищността може да разкрие или да осъзнае какво е нормалността; пред чудовището се осъзнава какво е нормата и когато тази норма има история, какъвто е случаят с дискурсивните норми, философските норми, социо-културните норми, те имат история - всяко появяване на чудовищност в тази област позволява анализ на историята на нормите. Но затова не е достатъчно само да се избърши един теоретичен анализ, трябва действително да се произведе това, което прилича на дискурсивно чудовище, за да може анализът да придобие един практически ефект, за да бъдем принудени да осъзнаем историята на нормалността. Но едно чудовище не е само това, не е само тази донякъде химерична фигура, която присажда едно животно върху друго, един жив върху друг. Чудовището е също така това, което просто се появява за първи път и затова още не и признато. Чудовището е вид, за който ние все още нямаме име, което не означава, че видът е анормален, в това число и съчетаването или хибридизацията на вече познатите видове. Фигурата на бъдещето, т.е. това, което не може да не бъде изненадващо, това, за което не сме подготвени, не е ли така, естествено ни се явява като видове на чудовището.
Жак Дерида