Едно провокативно земетръсно изследване на трагичните последствия на хомофобията "Мъртвите момчета не могат да танцуват" изследва ефекта на двойните табута: на хомосексуализма и на самоубийство на мъжете от четиринадесет до двадесет и пет години. Обществото не изпитва особено желание да признае връзката между заклеймяването на хомосексуализма и високото равнище на опитите за самоубийство сред младежите, които са възприемани като хомосексуални от техните връстници.
Мишел Доре и Симон Лажьонес анализират начина, по който заклеймяването на човек като хомосексуален афектира върху личността и поведението и показват, че онези, които са хетеросексуални, но ги подозират, че са хомосексуални, са в рисковата група на самоубийците. Авторите предлагат начин, чрез който тези самоубийства могат да бъдат избегнати.

"Мъртвите момчета не могат да танцуват" трябва да бъде част от всяка програма в училищата и университетите. Книгата доказва, ако изобщо може да се говори за нужда от доказателства, че хомофобията е един сериозен социален проблем и че ние трябва да действаме ако се налага да спасяваме живота на младите.
Voir (превод)
Тази книга показва, че самоубийството като социално зло не може да бъде сведено до рамките на индивидуалната психология. Под формата на интервюта, разчитайки на подхода на Доркхейм към самоубийството, който взима предвид степента на човешката социална интеграция и на концепцията на Ървинг Кофман, отнасяща се до стигматизирането, Доре и Лажьонес предлагат една проницателна типология на младите хомосексуалисти. Тяхното изискване за превантивни мерки звучи като една навременна тревога, която си заслужава да чуем.
Луи Корнелие, Le Devoir (превод)