"Литература и идентичност: преображения на другостта" проследява в съпоставителен план идеи, явления, произведения и метатекстове в европейската литература, вписани във важни исторически и актуални културни дебати. Книгата препрочита критично раждането на трагедията и трансформациите на Едип цар, естетическата идеология на литературните мистификации между Осиан и Веда Славена, превращенията на Бай Ганю и Вапцаровата поезия. Обект на конкретен анализ са произведения от българския и полския модернизъм, есеистиката на ДЖ. Оруел и постмодерното писане на Даниела Ходрова, проектът "Балканска готика", кризата на идеологиите и новата глобална ситуация. В нейния критически сюжет за преображенията на Другостта се срещат българският поглед отвътре към това, което все още може да се нарече "световна литература", и погледът отвън, с който все повече четем българската литература в световна (и глобализационна) рамка.
Литературата няма за цел да формира, нито да репрезентира идентичности. Тъкмо обратното, тя се възпроизвежда в своята непрестанна неидентичност. Нейните текстове, прочити, исторически, теоретични и идеологически модели са винаги непълни или несъвпадащи със своя обект. Литературата съществува благодарение на другостта на езика, неуловимостта на смисъла, тайната на желанието, привлекателността на ужаса, страстта към писането и насладата да четем всичко това.