Монографията "Историческата наука и образование в политиката на българската държава 1878-1912 г." е пръв опит да се представят действията и законотворческите инициативи на българските правителства за развитието на отечествената историческа наука и обучението по родна история за посочения период. В центъра на изследването са Министерството на Народното просвещение, правителствата, Народното събрание, Българското Книжовно дружество (БАН) и Висшето училище (Софийският университет); Народните библиотеки и музеи в София и Пловдив; образователната система и просветното дело с поглед преди всичко към обучението по българска история. Засегнато е и обучението по родна история в Македония, Одринска Тракия и Северна Добруджа.
Изследването показва усилията на първостроителите да намерят баланса между националните традиции и световния/европейския опит в развитието на историческата наука и образование. За да се види държавническият подход в миналото към науката и образованието, към интелигенцията, да се осмисли и да послужи за опора в днешния градеж на България.