"Има и днес у нас хора, които мислят, че, ако не беше пробивът на Добро поле, Съглашението щяло да бъде победено... Без да отричаме, че Добро поле беше един позор за нашето отечество, трябва да кажем, че то беше само един епизод от общото състояние на българската армия. Когато един народ огладнее, оголее и се отчае, той все ще намери някое "поле", за да покаже слабостите си." Тези думи принадлежат на един от българските цивилни военни министри след Първата световна война -политика, държавника и дипломата Михаил Маджаров.
Само за шест години България преживява две национални катастрофи и то след стотици победи на българската армия по бойните полета на Тракия, Македония, Моравско и Добруджа. Всяко обединение на народа и земите ни водеше не само до катастрофи, но и до още по-голямо стеснение на границите ни и до намаляване на населението. Националните катастрофи оставиха тежък товар, който отново легна върху плещите на и без това обезкръвения и обеднял български народ. Но кой беше виновникът за тези нещастия, които постигнаха България? На този въпрос досега са давани десетки отговори, даже се стига до там, че политици, държавници, дипломати и военни сочат в повечето случаи взаимноизключващи се причини и виновници. И на всички мнението е било винаги "последната инстанция " на знаещия невиновен.
Семейните и държавните архиви и до днес все още крият редица тайни, до които малцина са се докоснали, но които биха помогнали за отговора на този въпрос, който все още ни тежи като едно от най-смазващите наследства на отминаващия век. Предлагаме ви спомените на двама забележителни военачалници и герои от войните - генералите Сава Савов и Константин Жостов. Нямаме намерение да ровим стари рани, които никога няма и да зараснат, а само да включим и истината на тези преки участници в славните и завършили трагично събития.