Книгата "История на българските книжни пари" е първото сериозно проучване на банкнотното обращение в България. Това е един огромен труд, богато илюстриран с много фотографии и документи. Книгата е еднакво ценна и необходима както за специалистите, така и за тези, които за първи път ще се запознаят с представената материя.
"История на българските книжни пари" е в обем на 400 страници. Съдържа повече от 350 цветни снимки, направени професионално, които представят точно по размери и цвят лицето и опакото на българските книжни пари. Някои фотографии: проектите на Алфонс Муха, на Цветанка Костуркова, пробата на 200 лева от 1929 г. на Thomas de La Rue & Coy.Ltd и др., се публикуват за първи път.
Вместо предговор авторът Костадин Н. Христов изяснява какво е нотафилия. Същевременно той дава кратък тълковен речник на понятията, използвани в нотафилията и нумизматиката, който ще бъде много полезно за читателите.
Трудът по история на книжните пари започва с описание на паричното обращение по българските земи до Освобождението от турско робство. В следващата глава авторът разглежда паричното обращение в периода от Освобождението през 1878 г. до началото на емисионната дейност на основаната Българска народна банка. К. Христов се спира отделно върху герба на България и промените, които той търпи. Важността на този елемент правилно е оценена от автора, тъй като гербът заема полагащо му се видно положение в повечето български банкноти. К. Христов разглежда детайлно законовите и нормотворчески актове, които дават право на БНБ да емитира монети и банкноти. В този аспект най-важен е първият подобен закон от 1885 г. В подробното описание на различните емисии книжни пари, направено в хронологичен ред, авторът винаги успява паралелно да представи актуалната картина на законодателството, свързано с емисионната практика на БНБ.

В "История на българските книжни пари" са описани всички емисии банкноти, започвайки от първата "златна", следвана от "златно-сребърна", "орлов" и т.н. Освен редовните емисии на банкноти са представени касови бонове, държавни съкровищни бонове, срочни касови бонове и щемпелувани държавни съкровищни бонове. Разказана е интересната история на 5000 лева от 1924 п, наречена "Ботевка". Читателят ще узнае интересни подробности за банкнотите 10 лева "Раковски" и 20 лева "Анхиало". За първи път се дават подробности за така наречената "турска емисия" от 50 и 100 лева банкноти. Оригинален принос на автора са описаните по-важни фалшификати на банкноти, както и тези от емисия 1999 г.
Ако все пак трябва да се отдели най-ценната глава, то това безспорно е разделът за "Тракийските книжни пари". Впрочем това са едни от най-редките и най-желаните от колекционерите български банкноти. Знае се от историята колко жесток и несправедлив за България е Ньойският договор. К. Христов с много документи показва как е протичало паричното обращение в българските земи, окупирани от френски и сенегалски войски. След края на Първата световна война във френския град Ньой е взето решение земите на българска Тракия да бъдат дадени на Гърция, а българското население да бъде изселено. Тези тъжни дни за България са много живо пресъздадени от автора с помощта на много исторически документи, които за първи път са събрани и представени заедно в контекста на книжнопаричното обращение.
Не по-малко значение имат главите за т.нар. "сръбски левове" и "македонски левове". К. Христов отново проявява оригиналност в проучванията и ги подкрепя с подходящи документи.
В книгата се дава достатъчно подробно описание на уникалната банкнота "български паунд". Това е изключително рядка банкнота, емитирана от Великобритания, предназначена да се използва в България след 1943 г.
В "История на българските книжни пари" са описани и други книжни пари. Това са пощенски бонове, данъчни "житни" бонове, български военни пари и политически книжни пари.
В книгата са представени оригинални фотоси на банкноти като пробни екземпляри, проекти, банкноти, отпечатани в различен цвят от този на циркулиращите и др.
"История на българските книжни пари" е ценен труд с оригинален принос. Той е най-представителното изследване на книжнопаричното обращение в България.
Д-р Димитър Михов, член на IBNS