В "Как ние се превърнахме в постчовеци. Виртуалните тела в кибернетиката, литературата и информатиката" Н. Катрин Хейлз изследва съдбата на човешкото тяло и проблемите на загубата/въплъщаването му в съвременната ни информационна ера, обхващайки широк кръг от проблеми.
В епохата на генетичните изследвания, компютрите и изкуствения интелект "телата" изчезват във виртуалността. Авторката разглежда три взаимно преплетени истории: как информацията губи тялото си и как се превръща в същност, отделена от материалните форми, които я носят; как се конструира киборгът като културна и технологична икона; как либералният хуманистичен "субект" се заличава в кибернетичния дискурс - и наред с всичко това как се появява "постчовекът". Съвременните изследователски програми по компютърни и когнитивни науки, изкуствен живот и интелект създават визии за човека, толкова различни от просвещенските, че спокойно могат да го нарекат "постчовек". Докато човекът традиционно се свързва със съзнанието, рационалността, свободната и автономна воля, с правото на субекта сам да си бъде господар, поведението на постчовека изглежда резултат от голям брой автономни сили, стартиращи своите програми независимо една от друга. Комплексното поведение от подобна гледна точка е ново качество, родено, когато тези програми започват да взаимодействат една с друга. Съзнанието, отдавна смятано за локус на идентичността, в този модел се пренаписва като "епифеномен". Силите продължават да съществуват, но дистрибутивно и в голяма степен несъзнателно. Резултатът от тези променени гледища е визията за човека в понятия, които повече или по-малко го оприличават на интелигентна машина; това позволява човекът лесно да бъде разпокъсван между дистрибутивни когнитивни системи, като част от интелигентността му остава в него, докато друга част отива в множеството интелигентни машини и в интерфейсите, чрез които работят машините.