Ник Хорнби с комедия на депресията: книга - дълбока и мъдра, смешна и тъжна като самия живот!

Новогодишната нощ. Небостъргачът "Топърс" в Лондон. И четирима кандидат-самоубийци:
Морийн - жена на средна възраст, която от десетилетия се грижи за своя син инвалид.
Мартин - бивша телевизионна звезда, сринал се от върха, след като преспал с непълнолетна (но с размери 177 см и 80 DD) .
Тийнейджърката Джес - цинична, нетактична и … много ранима - все още е преследвана от мистериозното изчезване на сестра си преди години.
И Джейджей - разбит, останал сам без музикалната си банда и самотен - без приятелката си.
Четиримата са набелязали един и същи покрив като "най-добър изход" от ситуацията. Възпрепятствани от факта, че ще си имат публика, те отлагат крайното решение…
Кой път ще избере всеки от тях?

За всеки, който е изпадал в депресия, дори и лека!
"… понякога тъкмо в подобни моменти, наистина сложни моменти, моменти, които вземат всичко от теб, ти разбираш, че тъкмо тези моменти те карат да се чувстваш жив."


Деп, Инишъл и Хейдей за адаптация на Хорнби за Уорнър
Джеръми Кей в Лос Анджелис

Джони Деп, Грахам Кинг и Дейвид Хеймън ще продуцират адаптацията по последният роман на Ник Хорнби "Дългият път надолу" за Уорнър Брос, обявиха от студиото вчера.
Кинг ще продуцира за Инишъл Ентъртейнмънт Груп, Деп - за своята продуцентска компания Инфинитъм Нихил, а Хейман - за Хейдей филмс. Кевин МакКормик ще ръководи проекта за Уорнър Брос.
Инишъл, които наскоро подписаха първата си сделка с Уорнър, имат продуцентски договор с Деп и Инфинитум нихил. В същото време патньорите смятат като втора точка в съвместния си план да продуцират заедно и филм по епичния роман на Г. Д. Робъртс Shantaram за Уорнър Брос с актьорското участие на самия Деп.
Хейдей, от своя страна продуцират филмите за Хари Потър и естествено са партньор от първостепенна важност за Уорнър.
Все още не е обявен кастинг за проекта по книгата на Хорнби, тъжно-комична история за четирима отчаяни хора, които си създават нещо като заместител на семейство, за да си помагат взаимно в борбата срещу трудностите в своя живот.
Романът на Хорнби ще се появи на книжния пазар във Великобритания и САЩ през юни. Успешният британски автор е вече утвърден източник на филмови сценарии и неговите книги стоят в основата на филмови адаптации като "Маркъс" (филм с участието на Хю Грант - бел. прев.) и "Момичета от класа", както и две филмови версии по първата му книга Fever Pitch.
"Тази книга е пропита от брилянтен авторски стил и едни от най-запомнящите се образи, за които съм имал удоволствието да чета." - заяви Деп - "Възможностите, които те предоставят за кинематографиране са наистина невероятни. Много съм развълнуван от това, че съм член на екипа, който ще работи по адаптацията на творба от такава висока класа."
"Наистина сме щастливи от това, че сключихме договор за продуциране с Грахам и Джони, както и че продължаваме да работим с Дейвид, и то по такъв страхотен прпоект" - каза продуцентския директор на Уорнър Брос - Джеф Робинов - ""Дългият път надолу" е забавна, драматична книга и има наистина много силен сюжет. Мисля, че ще стане страхотен филм."


The Observer:

Необходимо е да притежаваш забележителна доза самоувереност, съчетана с компетентност, за да напишеш роман, разказан в първо лице с гласовете на четирима различни герои едновременно... Всички герои в "Дългият път надолу" имат свои уникални и автентични истории.
Не е изненада, че Хорнби е великолепен както винаги - със своя забележителен хумор и оптимистична нагласа към любовта и приятелството."

Publisher`s Weekly:

"Неумолимо комичен, четвъртият роман на Хорнби носи необичайна динамика...
Това е смел сюжет, с рисковано възвишен замисъл, но Хорнби го развива с лекота... Като оставя четиримата главни герои да водят разказа един след друг, Хорнби редува умело пресъздадени комични случки - от абсурдното преминаване през славата и таблоидите през лошо организираната групова почивка на Канарските острови и литературния клуб, посветен само на писатели, извършили самоубийство, до катастрофалния опит за спасяване на брака на Мартин - примесени с дискретни размисли, някои от които стряскащо проницателни.
Хорнби поема риск в стила на Дикенс, създавайки такъв непорочен и трогателен образ като Морийн, но тя му се отплаща по свойя смирен начин. Тя е незабравима фигура: поука и емоционален център на романа.
Това е една смела и увличаща книга. Страхотна тръпка е да наблюдаваш как автор с таланта на Хорнби пише по най-мрачната тема, без да изпитва притеснение, и как успява по някакъв начин да я направи смешна и изненадваща едновременно. И ако героите на места изглеждат малко по-убедени и самоуверени от очакваното, то те имат правото да бъдат такива. А ако романът е малко по-сантиментален в своя финал, то всичко, в което можете да обвините Хорнби, е, че е проявил прекалено великодушие и по авторски е прегърнал някои от образите, които настина извънредно много се нуждаят от нечия ласка.
(Том Перота, автор на "Малки деца")

Fiction Reviews:

Ник Хорнби е автор на бестселъри, обожаван от критиката и с голямо влияние върху публиката. Това, което определено не е характерно за него обаче, е "да се взема твърде насериозно" като правят някои от високо-нискоинтелектуални писатели като Зайди Смит, Джонатан Коу и Хауърд Джейкъбсън. Но Ник, той е твърде забавен, нали? Той пише твърде популярно, за да е толкова голям майстор, нали? И завършва твърде много изречения с въпросителен знак, нали?
Но всичко това е на път да се промени с излизането на най-добрия роман на Хорнби до сега - "Дългият път надолу". Прибавяйки още доказателства към всепроникващата мрачност, която се прокрадваше в последната му книга "Трудно е да бъдеш добър", Хорнби веднъж завинаги разкъсва усмирителната риза на "ладлит"-а (аналог на жанра "чиклит", но писан от жени; букв. "литература за пичове" - бел. прев.), тъй като този път темата му е самоубийството.
Благодарение на своя писателски талант Хорнби успява да създаде книга, която започва с четирима герои, застанали на един покрив в новогодишната нощ с намерението да скочат, и да я превърне в нещо, което не е просто забавно, а провокативно, проницателно, разтърсващо и дълбоко.
Разбира се, марката на Ник Хорнби е достатъчна сама по себе си, за да сме сигурни, че критиците ще имат "за какво да се захванат": той все още си позволява престъплението да бъде забавен, директен и нелитературен дори и когато е изправен пред най-мрачната тема, която можем да си представим. Но това не намалява въздействието, което оказва "Дългият път надолу"...
Разказван от всички герои подред, романът сработва, защото всеки образ е изработен невероятно добре. Никой от тях не харесва другите и никой от тях няма нищо общо с другите; всеки просто се е вкопчил в продължаващото съществуване на останалите като доказателство, че самоубийството не е неизбежно и започва да открива своя път напред. Всеки от гласовете им е различен и правдоподобен - характеристика, която винаги е била сред най-силните страни на Ник Хорнби...
Никой от героите не е напълно спасен и дори не е нужно всички да са научили по нещо. Но всички по свой собствен начин са намерили причината да продължат напред.
Последните няколко страници са прекрасен завършек (малко писатели умеят да завършват романите си по такъв изумителен начин както Ник Хорнби), когато групата се връща на "Топърс" за последен път преди всеки да тръгне по своя път. Загледани в голямото светещо колело край реката Лондон Ай, те се питат дали то се движи:
"- Онова нещо върти ли се? - попита Мартин. - Не мога да разбера.
Останахме загледани дълго и се опитахме да разберем. Мартин беше прав. Имаше вид, че не се движи, но всъщност се движеше. Поне така предполагам."
Край на книгата. Перфектен, икономичен и освен всичко това в него е вплетена метафора. Ник Хорнби не е точно "велик писател", защото това определение обикновено по някаква причина се пази за по-малко забавните автори. Но с тази книга той се приближава много близо до това да си велик писател, а това е още по-забележително и изключително рядко срещано постижение.
(Тим Лот, автор на "The Seymour Tapes")