Художествено-историческото изследване на Юлия Минева-Милчева, посветено на творчеството на Анна Хен-Йосифова, една досега несправедливо оставена извън вниманието на родната история на изкуството художничка със значителен принос към българското изящно изкуство и култура от първите три десетилетия на 20 век, представлява истинска изненада по няколко направления.
Първо, заслужава адмирации фактът, че по този начин изкуствознанието се обръща към свои недоизучени зони. Но основното достойнство на студията е нейното рафинирано качество като изкуствоведско четиво.
Текстът издава задълбочено познаване на епохата и свързаните с нея събития от артистичния живот на страната.
... Освен това прави впечатление ерудираното познаване на европейски художествени процеси, чрез които са намерени точни обяснения и паралели на тезите, разработени в текста.
Студията е написана на много приятен за възприемане, интелигентен и точен език, което, като се има предвид, че при такъв тип литература често е обратното, я прави още по-привлекателна ...изследването е рядък пример за пряк принос в европейското изкуствознание.
Филип Зидаров