Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение й началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата на Й. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и оптимизма ми, вдълба белезите си в усещанията ми за ценности и бъдеще.
Йордан Вълчев тепърва ще заема мястото си на фигура в българската литература и култура от втората половина на XX век. Ще го открият читателите, ще привлече изследвачите - литературоведи, културолози, историци, календаристи, социолози.
Иван Радев