Мен не ме е страх
Автор: Николо Аманити
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 184 |
| Година на издаване | 2005 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 212 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9545293543 |
| Баркод | 9545293543 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Действието на "Мен не ме е страх" се развива в италианския Юг към края на 70-те години. В Акуа Траверсе, сюрреалистично градче, изгубено сред житата на най-горещото лято за последните десетилетия, два паралелни свята - на хлапетата и на възрастните - съжителстват почти без да се засичат. Времето тече като насън, жегата изпива силите, а момчето Микеле Амитрано случайно се натъква на нещо неописуемо, което ще обърне живота му и този на всички около него. Малките детски страхове и жестокости, големите провали на възрастните, Италия на футбола, комиксите, малолитражните фиатчета и естрадните песни по радиото са описани с методичната безпощадност на истински трилър.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
С "Мен не ме е страх" Аманити стана най-младият победител в историята на престижния конкурс за литература Виареджо-Репачи. В мотивацията си журито го сравни с Дикенс, Стивънсън и Марк Твен. Когато романът излезе на английски, The Times обяви автора за "най-яркия талант в съвременната италианска белетристика", а The Guardian заговори за "бляскава нова звезда на европейския литературен небосклон". Френското списание Lire прокара паралел между наблюдателността и мрачния хумор на Николо Аманити и Жан Жионо, а испанският ежедневник El Mundo обобщи: "С изключителна вещина Аманити разказва жестока приказка, в която повествователната сръчност на американското кино се съчетава с ониричните елементи на германския експресионизъм."
