Написана с професионална прецизност, но четивна и за по-широка хуманитарна публика, тази книга разглежда една пренебрегвана досега страна на Платоновото творчество - особеностите на диалога като художествена форма. Защо Платон е писал само диалози? Правдободен ли е образът на учителя Сократ в Платоновите диалози? Платон е философ, но защо ситуациите, описани в неговите текстове, имат такъв богат литературен сценарий? Какво е значението на външните обстоятелства на събеседването за успешното провеждане на една философска дискусия? Коя философска дискусия е успешна? Какви проблеми разглежда тя, какви роли си разпределят философстващите събеседници? А как, с какви техники, авторът, в случая Платон, може да предаде в писан текст богатството, многопластовостта и многогласието на живия разговор? Това са част от проблемите, на които изследването е посветено и на които се опитва диалогично да намери отговор.