Люба Колчакова е от първите български балерини от средата на 40-те до 60-те години на миналия век. Родена е на 22 март 1927 година в Анкара, където баща й е архитект. По това време Кемал Ататюрк оглавява младата турска република и кани известни архитекти от цял свят. Христо Колчаков, който е завършил Сорбоната във Франция, строи летището, общината в Анкара и други крупни обекти. Почива от коремен тиф на 38 години, когато строи пристанището в Измир.
Семейството се връща в България. Люба завършва музикалното училище в София през 1945 година в класа по пиано на проф. Тамара Янкова, също и балетната школа на Анастас Петров. Примабалерина е на софийската народна опера до 1967 година.
През 1953-1954 година специализира в Ленинградското и Московското хореографски училища.
В репертоара й са ролите на Одета-Одилия в "Лебедово езеро" на Чайковски, Жизел и Мирта в "Жизел" на Адам, Лиза в "Съперници" на Хертел, Мария в "Бахчисарайски фонтан" на Асафиев, Тао-Хоа в "Червения мак" на Глиер, "Есмералда" в едноименния балет на Пуни, Лауренсия в едноименния балет на Крейн, Румяна в "Хайдушка песен" на Александър Райчев, Гаяне в едноименния спектакъл по музика на Хачатурян.
Първата изпълнителка е в България на "Умиращия лебед" от Сен Санс, постановка на Владимир Белий.
През 1952 година, когато се открива държавното Хореографско училище в София, започва и преподавателска дейност по класически танц.
По-късно е художествен ръководител на Държавното хореографско училище в София, а през 1972-1983 година е художествен ръководител на балета на бургаската опера,
Люба Колчакова е създала ярка галерия от образи, извоюва международен престиж на родното ни балетно изкуство и полага началото на професионалното балетно изкуство в България и в Бургас.