Литовският поет Владас Бразюнас е от поколението, което започва своя път в литературата по време на съветския режим, сблъсква се с абсурдите на една реалност, която, пренесена в сферата на изкуството, е още по-драстична и е в състояние да нанесе непоправими щети в самобитната национална идентичност: един болезнен за немногобройните народи проблем. Но това поколение има и редкия шанс да вкуси от плодовете на свободата в една зряла възраст, когато погледът е избистрен за заобикалящия те свят, сетивата са изострени и мисълта - категорична.
Болката от изстраданите истини и надеждата животът да помогне раните да заздравеят, стремежът към прозрения за това, което ни очаква, са едни от основните мотиви в творчеството на Бразюнас.