Ще наречем характер всичко онова, което е присъщо за поведението на една личност, или на група от личности. Речникът Литре дава различни примери за характеристиките на гениалността, на лудостта, за непредвидливостта като характерна черта на младостта, описва необуздания, непредвидимия характер... Съвсем естествено ние приписваме на всеки човек различен характер: добър или лош, общителен или притворен, благоразумен, великодушен, избухлив и пр.
Характерологията или "науката за характера"1 е дял от психологията. В този смисъл тя се различава от когнитивните науки, теориите за усвояването на познанията, психологията на динамичните феномени, психофизиологията... Нейният предмет, който ще изложим в настоящата книга, не се отнася собствено към начина, по който се формират, променят, или се развиват характерите, нито взаимното въздействие, което те си оказват. Същевременно, за да постигне целите си, тя може да се позовава на някои от тези клонове на психологията и във връзка с това ще ни се наложи да се спрем върху характерологичните системи, основаващи се на биопсихологични фактори, или на някои аспекти от динамичната психология. Начинът, по който се изгражда един характер, не може да остане извън полезрението на характерологията, която трябва да се конституира във връзка с другите клонове на психологията и да бъде интегрирана към останалите науки за човека.