ПОРЕДИЦАТА "ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ ЧОВЕКА"
Функционалното изследване при човека позволява да се придобие представа за дейността на изследваните функции и органи. Техническият и методологичният напредък оправдават едновременно осъвременяването на познанията по физиология, които легитимират тези изследвания, и описанието на техниките на изследване, чийто протокол бе променен, за да се позволи получаването на максимална информация с едно-единствено изследване. Ето защо, всяка една монография отделя значително място на най-новите данни, отнасящи се до физиологията, патофизиологията, фармакологията или до техническите аспекти на изследването. Поредицата "Функционални изследвания при човека" се списва от практикуващи лекари, специалисти по функционални изследвания. Всеки автор предоставя на читателя ключовите познания, които позволяват тълкуването и анализа на резултатите. На практика, във всяко едно издание се излагат границите на описаните изследвания, физиологичните резултати, получени при здрави хора, и патологичните резултати, срещащи се при редовните показания за съответното клинично изследване.
По-доброто познаване на показанията и на резултатите за всяко едно изследване ще подпомогне общопрактикуващия лекар, лекаря-специалист по вътрешни болести или съответния специалист при избора на неговата диагностична стратегия, касаеща допълнителните изследвания, и при избора на лечебен план, който да се основава на обективни критерии.
М. БУШУША Директор на Поредицата


Концепцията на настоящия труд по електрофизиология на периферната нервна система и по електромиография се различава от тази на досега наличните учебници по медицина. Те обръщат внимание, особено когато става въпрос за клиниката, най-вече на една емпирична клинична картина, т.е. на описанието на определен брой основни анормални изяви, които се откриват при неинструменталното изследване и наблюдаване на болните. Относително малко внимание се обръща на механизма, който е отговорен за тези признаци, при все че подробното им описание е от основно значение. Привилегированото групиране на признаци очертава синдроми, сред които се индивидуализират болестите.
Монографията, която ни предлага Еманюел Фурние, е облагодетелствана от един различен подход. За да се схване добре този оригинален подход, е необходимо да си припомним, че макар и отдавна да е известна появата на специфични електрически явления в животинското царство, че ако XIX век ни позволи да изучим някои от тях, локализирани в нервната и в мускулната тъкан, то едва през последните десетилетия бяха установени основополагащите свойства на структурата, от която те зависят: мембраната с дебелина от няколко ангстрьома, която отграничава нервната клетка и мускулното влакно. Именно тук се разполага това, което още преди стотина години се наричаше електричество при животните. Изхождайки от познанието, че възбудимата мембрана е основополагащият факт, Е. Фурние излага своя труд с картезианска логика, като тръгва от простото, за да стигне до сложното, от този първоначален електрически генератор до изследването с помощта на електричеството на нервните и на мускулните влакна, за да достигне накрая до индивидуализирането на синдроми и на болести. В същото време той остава верен на своя методологичен подход.