Собствените имена имат свойствата на документи, защото онимите в по-голяма степен от апелативите реагират на обществено-исторически движения и изменения във всеки социум. Затова с право можеем да ги определим като своеобразен културен и исторически паметник, в който са отразени различни етапи от живота на дадена общност. Данните на българската ономастика имат документална стойност, защото езикът като цяло има не само комуникативна, но и комулативна (натрупваща) функция, посредством която опитът и информацията на предишните поколения се предават на следващите. Топонимията и антропонимията са много съществена част от етническия културен език, защото говорят за миналото на народа и земята му.
Неда Павлова