Способността да се смееш и да разсмиваш другите е човешка дарба. С нея човек се ражда. Тя носи неизразима радост на хората и е извор на истинско удоволствие. Една усмивка прави човешкото лице по-красиво и по-одухотворено. Тя възвръща силите за съпротивата срещу трудностите и по някакъв магически начин укрепва вярата в утрешния ден. Просто погледът върху света и преценката за неговите стойности стават други.
Този рядък дар на природата Георги Парцалев носеше в себе си и го излъчваше с цялото си същество. Всичко у него предизвикваше смях - и тънката, издължена фигура, и достолепните мустаци, над които учудено ни гледаха пълни с наивност големи очи, и провлеченият леко дрезгав глас. Ние се смеехме неудържимо, но не на него, а заедно с него -на света, на хорските недостатъци, на удивителните неща, които изпълваха всекидневието ни. Този смях беше ведър и чист, лишен от сатирическа жлъч и злонамерено издевателство. Той извираше от жизнелюбието и богатството на една широка душа, която вярваше в човешките преображения към добро и вместо присмех предпочиташе незлобливата шега и чистосърдечното остроумие.
Севелина Гьорова