Заглавието на този текст трябваше да бъде "Балканите: предмодерност, модерност, постмодерност". Разколеба ме не само неговата тромвост, но и съмнението в академичната му прецизност.
Когато става дума за Балканите, поставянето на стадиите на модерността в техния последователен ред би могло да изглежда неубедително. Възгледите за балканското развитие много по-често се обединяват около неговата непоследователност, отколкото около някаква традиционна логика. Балканската модерност се привижда като незавършена или дори несъстояла се, а последователността - като мозайка от едновременно съществуващи времеви откъслеци, подреждащи се или подреждани според внезапните хрумвания на нечие параноично съзнание. Възгледите за калейдоскопичното съвместяване на несъвместимостите са блестящо синтезирани от един английски автор, наблюдавал Балканите в началото на XX век: Там "вековете не следват един след друг, те съжителстват". (Brailsford 1906:1)
Задачата да се подреди мозайката от времеви откъслеци в последователен ред, следващ една единствена посока, да се проследи развитието на балканската модерност според постулатите на традиционната логика ми се струва не само прекалено амбициозна, но и неосъществима. Затова логиката на този текст ще опита да съвмести хронологичното течение на балканската история с разбягването на посоките, по които се е движила/се движи тяхната модернизация. Логиката на този текст ще опита да улови както закъсненията и ускоренията в балканското развитие, така и различните по дълготрайност, но все пак съществуващи, времеви отрязъци, когато балканското време се движи не по кръг, а по вектор. Т.е. ще опита да проследи не само съжителството на вековете, но и тяхната последователност. Или, както казва друг, по-късен автор: "Постоянния континюитет на дисконтинюитета." (Беренд, по Никова...2003:230)
Материалът, обхванат в текста, е преди всичко от XIX и XX век. Проследени са накратко и по-ранни периоди: произходът на балканските народи (като позитивно знание и като митотворчески интерпретации), съществуването на балканските средновековни държави, Османското нашествие и битието на балканските народи в границите на Османската и Хабсбургската империи. Основните акценти са поставени върху националнообразуващите процеси, създаването на балканските национални държави и проявленията на балканските национализми. Аспектите на модернизацията са проследени в областите на икономическия, социалния и политически живот.
Специален анекс е посветен на факторите за разпада Югославия и очертаването на постюгославското пространство.
Разбира се - поради "постоянния континюитет на дисконтинюитета" - хронологията не би могла да бъде и не е изцяло спазена. В разказите и за модерния, и за постмодерния периоди /доколкото те са изобщо разчленеми/ присъстват "връщания" към предмодерността, бележещи най-естественото движение на Балканите между себе си и себе си.
Евгения Иванова