Заедно с Габриел Фери, Гюстав Емар е най-изтъкнатият френски представител на така наречения роман-уестърн. Самият той води живот, който с нищо не отстъпва на романите му и в който е трудно да се разбере къде свършва действителността и къде започва фантазията. Роден е през 1818 г., изоставен от родителите си и осиновен от бездетно семейство, той отрано проявява трудния си нрав. Изгонен е от училище, на 9 годишна възраст става юнга, пътува из Европа, после из Северна и Южна Америка, хванат е в плен от патагонците, избягва и става трапер и златотърсач. На 17 годишна възраст встъпва във Френската кралска флота, но и там проявява буйния си нрав и след множество телесни наказания се принуждава да дезертира в Чили, където участва в борбата срещу диктатора Розас, а после става ловец на бисери. Заловен от индианците и на два пъти връзван на стълба на мъченията, за да спаси живота си той се оженва за индианка, от която има едно дете. През 1847 г. се връща в Европа и след революцията от 1848 г. е амнистиран и се прибира във Франция. Именно тогава започва да пише, като преживяното от него присъства осезаемо в повечето от романите му. Нещо повече, самите те стават част от жизнения му път, който протича все така бурно и безразсъдно.
Романът "Авантюристите" е първият от седемте романи на автора, посветени на опасния, изпълнен с приключения живот на пиратите от Карибско море, и е признат за едно от най-забележителните му произведения. В него с пълна сила се проявява дарбата на Гюстав Емар да разказва увлекателно, да заплита сложни сюжети и да ги изпълва с неочаквани обрати.