...Точно тогава Янил чу вик. Обърна се и гледката го порази. Съвсем наблизо, с вдигнати ръце, стоеше най-красивата жена, която близнакът някога бе виждал. От вдигнатите й ръце се проточваха червени
светкавици. Една от светкавиците мина през момчето и цялото му същество се разтърси: Ощрекрасно, русокосо видение!
О, ефирен образ с небесна чистота! Дъхът
на Янил секна... в същото време той почувства, че бе готов да направи всичко за жената пред него. Бе готов да изтърпи мъчения само за привилегията да я вижда. Красавицата не викаше на него. Всъщност тя дори не беше го забелязала...