Преди първия си опит за месене на тесто бях сигурен, че нищо няма да се получи. За моя изненада, когато един ден преди десетина години бях останал у дома, както се казва, без троха хляб, ми попадна една илюстрована книга с много апетитни пици. Видях спасението си от глада в омесването на тесто за пица!
Естествено, като начинаещ избрах най-лесното тесто от брашно, сода за хляб, кисело мляко и вода. Огромна беше изненадата ми, че от тестото, което замесих буквално за минути, стана много ароматна пица, макар и гарнирана само с домати, лук, риган и кашкавал. Седмици по-късно се престраших и погледнах по-сериозно на темата за класическо тесто за пица и хляб. Следвайки рецептата, направих един не лош като за първи опит хляб. Също така забелязах, че много се разтоварих от напрежението, месейки тестото. Стана ми интересно и се задълбочих по-сериозно в изучването на всички технологични процеси при правенето на хляб и различните тестени изделия. С времето стана просто задължително при всеки мой семеен празник да приготвя сам хляба за гостите. И колкото и да е странно, те винаги си спомнят "онази питка с маковото семе" или картофената пита, а не например салатата "Цезар" или пилешките шишчета със сос "Хойсин".
Мисля си, че това е нормално, защото ние, българите, сме сред най-големите консуматори на хляб в света. И макар да съществуват стотици фирми за производството му, въпреки наличието на десетки видове брашна, набухватели и какви ли не още добавки, домашно изпеченият хляб не може да се сравни с нищо. Убеден съм, че това е така, защото той се приготвя от тесто, омесено със собствените ни ръце, тесто, което грижливо подготвяме, оформяме и приготвяме от сърце и душа. Нещо, което и най-съвременният хлебозавод не притежава - сърце, желание и любов.
Пиша всичко това, за да ви дам кураж: ако не сте направили досега опит за приготвяне на хляб - опитайте и ако вярвате в себе си, ще успеете. Дори и да не стане от първия път, следващия ще се получи. Който не меси, той не греши.
Иван Звездев