Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Тъничката книжка съдържа предварителните реферати на опонентите в един разговор с изключителен обществен отзвук, проведен на 19 януари 2004 г. в Мюнхен по покана на Католическата академия на Бавария.
Диалогът на тема “Дополитически морални основания на свободната държава” среща наука и религия, разум и вяра, либерализъм и католицизъм, представени от централни фигури на съвременната философия и теология – Юрген Хабермас и Йозеф Ратцингер, който от 19 април 2005 г. е папа на римокатолическата църква под името Бенедикт ХVІ.
Според Юрген Хабермас секуларната природа на демократичната конституционна държава “не проявява никаква вътрешно присъща на политическата система слабост, която да заплашва самостабилизирането от когнитивна или мотивационна гледна точка.” Но това не изключва външни причини, при които излизащото от контрол модернизиране на обществото би могло “да разложи демократичната връзка и да инфектира вида солидарност, с който е обвързана демократичната държава”.
Постмодерните теории схващат тези кризи в регистрите на критиките срещу разума, което според Хабермас е резонанс на теоремата, че само “религиозната насоченост към една трансцендентна опорна точка би могла да помогне на съкрушената модерност да излезе от задънената улица”.
Той предлага разбирането на културното и обществено секуларизиране като “двоен учебен процес, който кара традициите на Просвещението, както и религиозните учения, да рефлектират върху своите собствени граници”.
Хабермас призовава за “секуларизиращо отприщване на религиозно капсулирани смислови потенциали“ и “спасяващ превод" на религиозни съдържания, предназначени за широка публика от иноверци и невярващи.
Йозеф Ратцингер изразява тревогата си, че в процеса на среща и взаимно проникване на културите биват разрушавани “базисни етически очевидности”. Признавайки наличието на “религиозни патологии” (фундаментализма), той задава въпроса: “Дали в такъв случай религията е освещаваща и спасяваща или е по-скоро архаична и опасна сила... , която трябва да се постави под надзора на разума?” Кардинал Ратцингер подкрепя Хабермас по отношение на готовността за учене и самоограничаването и от двете страни като приканва към “готовност за вслушване по посока на големите религиозни традиции на човечеството”.
Бъдещият папа Бенедикт ХVІ говори за необходимостта от “корелационалност на разума и вярата, разума и религията, които са призвани за взаимно пречистване и оздравление, които се нуждаят един от друг и трябва да се признаят взаимно”.
Християнската вяра и западната секуларна рационалност са определящи за световната ситуация в мяра, неприсъща на други културни сили (Ратцингер) и поради това те би трябвало “да се посветят на вслушване” в другите култури, за да могат те да бъдат приобщени към опита за постигане на “полифонична корелация”. В този универсален процес на пречиствания “признаваните и предполагани... от всички хора съществени ценности и норми... ще придобият нова осветяваща сила, за да се появи в човечеството отново такава действена сила, която да удържа света ведно.”
Книгата съдържа предговор от Флориан Шулер, директор на Католическата академия на Бавария. Преводът на текстовете на български език е дело на Георги Каприев.