Още от времето, когато бях съвсем малка, помня, че имах вътрешен порив да се "изявявам". На четири години вземах уроци по балет и по пиано, защото исках да се изразявам едновременно физически и душевно. В юношеските си години преминах към пеене, което ми се струваше естествено и логично продължение на това желание за самоизява. По-късно, вече като голяма, поривът ми се разгърна и в актьорското майсторство. Винаги съм обичала сложното тайнство на това да "ставаш друг характер", да избираш "друга биография", да изразяваш собствените си черти и мисли чрез друга личност.... После открих и писането - един отдушник, който ми даде възможност да изразя още по-конкретно моите изживявания. Посегнах към написването на тази книга, за да разбера собствените си мисли и най-вече да осмисля професията си и дългите си "пътувания" из нейните дебри. През цялото време в главата ми "звучеше" мисълта от "Сидхарта" на Херман Хесе: "Добре е да пишеш, но по-добре е да мислиш! Добре е да си умен, но по-добре е да си търпелив!".