Предговор
"Само глупаците се учат от собствените си грешки".
Ото фон Бисмарк
Фактът, че както в нашата страна, така и по целия свят, повечето хора живеят в мизерия, е неопровержимо доказателство за несъвършенството на съвременните образователни системи. Резултатите от този вид "просвета" са ужасяващи - в началото на XXI век на Земята от недохранване и глад всеки ден умират над 40 000 души!
"Учим се не за училището, а за живота", гласи една древна римска поговорка. Такъв е бил античният идеал, който за жалост е останал само в сферата на пожеланията. Факт е, че в наши дни повечето хора са напълно неподготвени за живота дори и след завършването на висше учебно заведение. Нещо повече — мнозина са безпомощни и неспособни да се справят с най-елементарни житейски задачи.
Хилядолетия наред се пишат и се издават премъдри книжки, които ни предлагат съмнителни или направо ненужни знания. Какво ли не може да се намери вече на книжния пазар - като започнем от футурологията, минем през онтологията и висшата математика и стигнем до мелиоризацията на теризацията... Все неща, за които един нормален човек не би дал и пукната пара.
На всичко отгоре в днешното динамично време върху нас се излива чудовищен поток от информация. Пред всички ни се откриха дверите на най-голямата библиотека в световната история — интернет.
Освен това специалистите по информатика са изчислили, че към наличната вече информация ежедневно се прибавят още 7000 страници (!) с най- разнородни данни, факти, открития, изобретения, разработки и т.н. Повече от ясно е, че никой не е в състояние да погълне и да преработи всичко това. То едва ли е и нужно в нашето време, чиито основни характеристики са разделението на труда и тясната специализация.
Освен това стотици изследвания на психолози и социолози потвърждават все едно и също състояние на нещата: хората се интересуват истински и искрено само от ТРИ крайно съществени за тях неща. Всеки един от нас е загрижен най-вече:
1. за собственото си здраве;
2. за собствения си интимен живот;
3. за собствената си реализация.
След редица исторически експерименти днес ние със сигурност знаем, че никой и нищо не е в състояние да промени човешката природа, която винаги иска да взима, без да дава нещо в замяна. Далеч съм от мисълта да раздавам морални оценки, но фактите са си факти и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях.
Очевидно е, че инстинктът за самосъхранение движи човека и го прави по рождение егоист. Именно поради това всеки един от нас проявява искрен интерес само към споменатите по-горе ТРИ основни теми.
Тъй като не съм нито лекар, нито сексолог, в тази книга ще се спра най-вече на последния от изброените три проблема. За мен той има особено значение и представлява първостепенен приоритет. Защото още Бърнард Шоу е забелязал, че (...) "Злото, което трябва да атакуваме в нашия свят, се състои не в греха, алчността, монополите, пиенето, властта, демагогията или което и да е от плашилата, които реформаторите обвиняват, а чисто и просто в Бедността. Най-голямото зло и най-лошо престъпление е бедността и наше първо задължение - задължение, пред което всички други съображения трябва да се пожертват - е да не бъдем БЕДНИ!"
Добре казано, но аз бих добавил следното:"Бедният е беден, защото е невеж!" Мисля, че една от най-големите беди, която може да ни сполети, е невежеството. Често ще цитирам тази своя мисъл, но не го правя, за да дразня някого. Смятам, че този, който е осъзнал своите слабости, става много по-силен.
Невежеството е най-голямото бедствие, което може да сполети човека. То е в основата на всяка една човешка трагедия. Главната цел на тази книга е именно тази: борбата с невежеството.
Невежеството предизвиква и генерира мизерия. От най-ранна детска възраст моят дядо ми внушаваше, че е по-добре да общуваш с престъпници, отколкото с простаци. Сега съзнавам колко прави са били моите възпитатели.