Текстилните материали винаги широко са присъствали в живота на хората. Тази е причината тяхното изследване да осветлява както техническите умения на древните общества, така и отделни страни от човешкия бит. Съвсем естествено се стига и до реконструкцията на облеклото, но за това са необходими още и писмените документи, и художествените изображения от съответната епоха. Преди обаче да бъде извършен синтезът на данните, съдържащи се в тях, те самите трябва да бъдат поотделно и то задълбочено анализирани. И ако за писмените източници и произведения на изкуството, отнасящи се до българското средновековие, са осъществени по-конкретни, макар и частични, подобни опити, то тъканите, придобити от археологически разкопки, не са подлагани на такова обобщаващо проучване.
Докато изследването на повечето археологически находки от траен материал -метал, камък, керамика, е възможно по всяко време след тяхното откриване, при текстила не е така. Той по природа е нетраен и голяма част от намерения текстил вече безвъзвратно е унищожена. В същото време обикновено липсва каквато и да е, дори елементарна документация, а на терена е загубена важна конкретна информация, която не може да бъде възпроизведена. След консервиране и дублиране на откритите тъкани върху постоянен носител, възможностите за ново изследване силно се стесняват. Нов шанс се открива при повторна консервационна намеса, но пък липсват ситуационните данни от теренните наблюдения, които са абсолютно необходими за бъдещи реконструкции на облеклото. Всичко казано дотук изключително много затруднява обобщаващите проучвания и в крайна сметка обяснява тяхната липса.
На пръв поглед текстилът, открит в средновековни археологически обекти у нас, изглежда твърде малко и за съжаление непредставителен. Наистина българските природни условия са неподходящи за запазването на органични материали в земята - една даденост, обезсърчила във времето изследванията на текстилните находки. По-продължителната работа с тях убеждава обаче, че вече е крайно наложително събирането на известното за тях в едно, за да се покажат и постиженията, и проблемите на тези проучвания. От една страна, до сега са натрупани доста съобщения - през последните сто години текстил е разкрит при десетки разкопки, а от друга - необходимостта от обобщаването на резултатите се чуства както при работата на археологическия терен, така и по време на лабораторните изследвания.
Вече твърдо се налага изводът, че при определени обстоятелства данните и от най-невзрачните наглед късчета тъкан могат да доведат до запълването на множество празнини в крайната картина на общото изследване, както и да окажат решителна помощ за идентифицирането на отделни текстилни материали в различни конкретни случаи. Все пак трябва да се има предвид, че голямата част от поставените въпроси са спорни и това изследване не е краят, а началото на дискусията, но начало, стъпващо на досегашния опит в тази научна област, на теренните наблюдения и лабораторните анализи, а не само на формалнологически съображения.