Искам да свидетелствам, че Живко Живков си остана идеалист до края на своя живот. Въпреки превратностите на политическата си съдба не измени на социалистическите идеали. И когато беше по върховете на властта, поддържаше постоянни връзки с хората, помагаше им, не парадираше със заслугите и постовете си, не беше алчен за богатство. И когато бе изваден от Политбюро и от правителството, идеализмът му не само не помръкна, но заблестя с нова сила - той не зае позата на обиден или озлобен, а блестеше с качествата и работата си. И когато след 10 ноември 1989 година срещу социализма и партията се изляха порои от кал и заплахи, той си остана все същия идеалист и направи много, за да се разграничат постиженията на социализма от грешките, ценностите от деформациите.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ