На корицата: рисунка от Дъг Джонсън

Макар тази книга да съдържа малка част от излязлото изпод перото му, тя дава възможност да се очертае осезаемото присъствие на Емил Петров в културния живот на България. Ако потърсим обобщения му образ в панорамата на националната ни култура, можем с увереност да кажем, че в нея той е една от самобитните фигури с изразително очертан творчески профил, с категорично изявени граждански и естетически позиции. Негово призвание бяха необятните пространства на поезията и киното и ако е вярно, че профилът на един критик проличава и от подбора на имената, за които той пише, книгата е още едно доказателство за избора, вкуса, културата и нагласата на Емил Петров.
…
В критическите му публикации стоят един до друг автори с различни стилове, подходи и почерци, несъвпадащи си като социално зрение, но всички силни и убедителни като художествена реализация. Той търси в поезията и филма личностното, определящото, доминантното, за да го прецени от възможностите му да изрази, но и преобрази света и човека в него, естествено не в дидактичен, а в естетичен план. В този смисъл той гледа на критиката - и така се стремеше да я практикува - като на необходимо продължение на художествените факти, без нито за миг да допуска, че изводите, до които стига, са единствено възможните. И затова текстовете му не само интонационно, но и функционално са изповедни, диалогични, те са равнопоставен разговор с творците, публиката и самия него.
Присъствието на Емил Петров в духовния ни живот беше и ще остане присъствие на търсещ и разбиращ ум.
ТОДОР АБАЗОВ