Никола Сотиров Додов е роден на 21 юни 1873 г. в Дупница. За родителите му почти липсват сведения. Знае се само, че те са починали наскоро след Освобождението на България, 1878 г., и освен малкия Никола оставят сираци още две деца - Димитър и дъщеря, чието име не е известно.
На 18 септември 1912 г. младши подофицер Н. Додов е мобилизиран в 14-а опълченска дружина от 14-и Македонски полк на 7-а пехотна Рилска дивизия. На 21 с.м. е прикомандирован за писар в управлението на дивизионната област, на който пост остава през Балканската и Междусъюзническата война. Тогава продължава да води своя стенографски дневник, започнат с бележките за археологическия конгрес. След подписването на Букурещкия договор (28 юли 1913 г.) Н. Додов е произведен в звание старши подофицер и е преведен в частта си, за да бъде демобилизиран.
При включването на България в Първата световна война той е мобилизиран отново и на 12 септември 1915 г. се явява на местоназначението си - писар в щаба на 7-и опълченски полк.
Катастрофалният изход от войната връща Н. Додов в познатото и желано русло на цивилния живот.
Изключително активна е дейността му в местния клон на Българското туристическо дружество (БТД).
Военновременните записки започват с деня на общата мобилизация - 17 септември 1912 г. От тях се вижда, че писарската служба поражда у Додов неразрешима морално-етична дилема: патриотичното му възпитание се сблъсква с неговите убеждения на пацифист и с естествения му инстинкт за самосъхранение. "Мен ми е много мъчно - признава пред себе си той, - че в случая не мога да помогна с нещо повече на Отечеството си, за свободата на Македония съм готов и живота си да дам, но ми е много чудно, кога дойде да убивам хора и особено кога дойде на щик да се бием. Тази зверщина не схожда с моите хуманни чувства". Подобни изповеди се срещат и на други места в текста. Безспорно ценни са преките наблюдения върху механизмите на тиловото обезпечаване, които обикновено остават в сянката на фронтовите проблеми. Заключителните редове отразяват всенародната покруса от поражението.