В продължение на стотици години в страната на високите планини и дълбоките долини на величествените фиорди и необятните гори, на безкрайния зимен мрак и среднощното лятно слънце, родителите всяка вечер сядали край огнището и разказвали на децата си истории за тролове и вещици, за прекрасни девойки и доблестни герои, за приключенията на Аскеладен и неговите братя. Народните приказки са онази част от фолклорното наследство, което най-пълно и правдиво разкрива типичните черти на норвежкия народ - любов към природата, неразривна връзка със земята, вяра в свръхестественото. В тях блясъкът и великолепието на приказките от по-южните страни са заменени с реализъм и народен хумор, и пази особеност ги прави уникални. Това признават и големите събирачи на германски народни приказки братя Грим. Според Якоб Грим норвежките приказки се характеризират със "самобитност и пълнота, които не могат да бъдат открити в творчеството на нито един друг народ".
Най-голям принос за запазването на приказното богатство на Норвегия имат Петер Кристен Асбъорнсен и Йорген Му. През 30-те години на деветнайсети век те започнали да обикалят страната и да записват истории, които от векове са се предавали от поколение на поколение. Благодарение на техния труд и любов към фолклора днес норвежките народни приказки се четат по целия свят.