Професор Фотев е олицетворение на строга (понякога дори сурова) взискателност най-напред към себе си, а след това и към всички останали. Взискателност, която се основава на разбирането, че човек, каквото и да прави, трябва да го съизмерва с най-високи критерии, и която внушава, че колкото и да си постигнал, винаги има още неща за научаване, перспективи за усъвършенстване и мисловни пътища за проследяване... Да изискваш от някого обаче няма нищо общо с това да ограничаваш неговата академична свобода. Безпрекословната Защита на правото на личен избор е друго измерение на взискателността, на която ни учи професор Фотев. Той винаги е отстоявал неприкосновеността на творческата свобода. Става въпрос за свободата, която е не просто негативна - свобода от, но и позитивна - свобода за. А това означава свобода, която е неотделима от професионалната отговорност и от необходимостта да се следват най-високи универсални (не локални и не "провинциални") научни критерии и стандарти.