Шел Аскилдсен е роден през 1929 г. и е смятан от мнозина за един от най-значимите норвежки прозаици след Втората световна война. На два пъти е отличаван с наградата на норвежката литературна критика, носител е и на редица други престижни награди.

Аскилдсен дебютира през 1954 г., но истинско признание и известност получава чак през 80-те години, когато последователно излизат сборниците "Нищо за нищото" (1982) и "Последните бележки на Томас Ф. за обществото и хората" (1983). Теми, които особено вълнуват писателя, са екзистенциалните проблеми на личността, нейната социална изолация, самотата, нарушената комуникация и отчужденост между хората и особено между близки роднини. Стилът на писателя, напомнящ донякъде този на Хемингуей и на френските неороманисти и превърнал се в негова запазена марка, е определян често като "минималистичен" - пределно пестелив език, опростени синтактични конструкции, пълна липса на патетика или на някаква емоционална нотка. На моменти разказът заприличва на драма, действието се свежда до диалози или монолози, често предавани като цитати. По мнението на редица критици цикълът разкази "Последните бележки на Томас Ф.", с фрагменти от който представяме писателя на българската публика, е сред най-стойностните неща, писани в Норвегия през 80-те.

Произведенията на Аскилдсен са преведени на 19 езика.
Романи: "Господин Леонард Леонард" (1955), "Братът на Давид" (1957), "Заобикаляща действителност" (1969), "Скъпи, скъпи Улуф" (1974), "Ежедневие" (1976).

Разкази: "Вече ще те изпращам чак до дома" (1954), "Кулиси" (1966), "Нищо за нищото" (1982), "Последните записки на Томас Ф. за обществото и хората" (1983), "Внезапна освобождаваща мисъл" (1987), "Голямата пустош" (1991), "Кучета в Солун" (1996).