Неговото творчество, което винаги е било "провокативно" в най-добрия английски смисъл на думата, напоследък достигна връхна точка с голямата му творба "Песимизмът - стадий на зрелостта", една забележително умна книга, която, без да предлага каквато и да било лъжовна утеха, дори само със своята духовна енергия съдържа в себе си нещо ободряващо... Цялото схващане за песимизма като състояние на "зрелост" предизвиква голямата ми симпатия. Впрочем, тази книга през цялото време приковава вниманието на читателя и е във висша степен остроумна.
Томас Ман

Маркузе е неподкупен психолог. Той мисли напрегнато, поднася неочакваното, иненадва и отново превръща цитирането в изкуство. Той знае как да постави истински, тоест опасни за живота, въпроси. Вълнуващо прекрасният раздел за умирането показва до какви философски дълбочини достига авторът. Ние често свързваме дълбочината с обстоятелствена скучност и неяснота.
Тук тя е светла. Езикът е спокоен и невъзмутим - спокойствие и невъзмутимост, които произтичат от постоянно напрежение - при нужда полемичен, образен, белязан с хаплив или мек хумор, и бляскав като на Шопенхауер. С това книгата е полезна и целебна.
"Ди Велт", Хамбург