Той е твърде български, за да задържи вниманието. Ако беше хвърлил расото като Левски, съдбата му щеше да бъде по-иначе оисторена. Но той остана при Бога и Бог остана в него. Няма го нито в читанките, нито в историите...
Да беше папищаш, Папата досега хиляди пъти щеше да го обяви я за светец, я за мъченик или поне за блажен. Но той защитава Православието и всичко, на което се е надявал, е да разберат българите тревогите му.
Приятел и сподвижник на Апостола Васил Левски, легионер заедно с Раковски, като книжовник отче Матея се споменава твърде рядко. А страстните му полемики, отправени към настъпващите още от началото на ХІХ век промени, са сякаш за днешния ден изречени!
Думите, изскочили изпод перото на Светопреображенеца, неподправени и ярки, жегват с правотата си, създават неочаквани асоциации с лутанията на съвременния българин в търсенето на баланса между национална идентичност и глобализация. Защото не от днес ни вземат за аборигени, когато сме си само местни жители...
Румяна Николова