"Летище за пеликани" (роман-партитура) не e епигонска книга, макар в нея да има и пеликани, наподобяващи розови фламинго и балкони с оставени отворени врати (никой до днес не е успял да бъде епигон на Васил Попов). Романьт е постмодерен опит да се включи паралелно към сърдечно-съдовата и към нервната система на Васил-Поповия свят и да усили доловените оттам сигнали. Като истински постмодерен текст той има една много висока претенция към своя читател. До целостта на книгата ще стигнат само онези, които познават творчеството на големия български писател от шейсетте и седемдесетте години на двайсети век. За другите ще остане удоволствието от белетристичните умения, познати от сборника разкази "На лов без кучета".
И двете книги на Сава Василев излязоха през последното десетилетие на миналия век. Тогава самата литература спореше дали Съществува съвременен литературен процес в познатите възпроизводителни форми и по неоформените още пазарни трасета книгите и читателите не се откриваха лесно едни други. Сега ситуацията е променена и книгите пътуват по-спокойно, макар и в изострена конкурентна среда. Въпреки намалелия брой на читателите, литературата започва да се завръща в тялото си, отшумява и частичната амнезия. Това издание трябва да участва в процеса. На добър час!
Иван Станков