Не лоша история. Заслужава си.
Нетърпеливо сърце
Автор: Стефан Цвайг
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 386 |
| Година на издаване | 2007 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 9545294744 |
| Баркод | 9545294744 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Нетърпеливо сърце” е единственият роман на Стефан Цвайг, публикуван приживе на автора. В него вещият познавач на неверните сърца се рови в блатото на себичността и я открива дори в най-възвишените чувства. Австро-унгарският офицер Хофмилер, изпратен да служи в затънтен край на империята, е поканен на бал в дома на богат земевладелец, далеч от смазващата сива рутина на казармата. Виното се лее щедро сред бляскавата обстановка и въодушевеният Хофмилер кани на танц прелестната дъщеря на домакина, която се оказва осакатена от тежко боледуване. Тази дребна случка ще повлияе на целия му живот, а неговата добронамереност ще го въвлече в непредвидени премеждия с трайни последици.
С това свое произведение Стефан Цвайг доказва, че е същият, какъвто го познаваме от неговите биографични романи и кратки повести – блестящ разказвач.
В. „Ню Йорк Таймс”
Само писател с необикновена чувствителност може да ни накара да съпреживеем чувствата на героите му като наши лични. Без да ни натрапва вижданията си, той показва в какви опасни клопки може да падне човек, непреценил добре ситуацията.
В. ”Сънди Телеграф”
Стефан Цвайг е мрачен, неортодоксален творец и е време да се върнем към него.
Салман Рушди
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Състраданието е чувство, присъщо на всички нас. Независимо какви сме като хора, в даден момент сме го изпитвали. Но дали сме си задавали въпроса до колко нашето съчувствие е истинско и дали помагаме на човека, изпаднал в беда или искаме възможно най-бързо да приключим с проблема, тъй като се чувстваме неудобно.
Героят на Стефан Цвайг, офицерът Хофмилер, изпада в неловка ситуация, когато на богат прием решава да покани на танц дъщерята на домакина без да знае, че тя е парализирана и не може да стане от стола. С най-добри намерения младият мъж се опитва да поправи случилото се и става добър приятел на момичето, към което изпитва дълбоко състрадание. Но младата дама се влюбва в него с цялата искреност на една нежна и желана любов. Това променя живота на Хофмилер завинаги, тъй като любов от съжаление трудно може да бъде изградена.
Дълбоко вникнал в човешката психология, авторът ни разкрива малодушието на хората, техните криворазбрани благоприличие и добронамереност и не ни оставя да забравим, че колкото и добри намерения да имаме, те могат да се окажат напълно погрешни...
Героят на Стефан Цвайг, офицерът Хофмилер, изпада в неловка ситуация, когато на богат прием решава да покани на танц дъщерята на домакина без да знае, че тя е парализирана и не може да стане от стола. С най-добри намерения младият мъж се опитва да поправи случилото се и става добър приятел на момичето, към което изпитва дълбоко състрадание. Но младата дама се влюбва в него с цялата искреност на една нежна и желана любов. Това променя живота на Хофмилер завинаги, тъй като любов от съжаление трудно може да бъде изградена.
Дълбоко вникнал в човешката психология, авторът ни разкрива малодушието на хората, техните криворазбрани благоприличие и добронамереност и не ни оставя да забравим, че колкото и добри намерения да имаме, те могат да се окажат напълно погрешни...
Даниела Апостолова - Хеликон Варна,Пикадили Парк
Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.
По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина. През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, където се жени за Фридерике Мария фон Винтерниц. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува в дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, за която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.
Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.
По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина. През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, където се жени за Фридерике Мария фон Винтерниц. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува в дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, за която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.
Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.
