от Славянка Мундрова-Неделчева / дата: 04 апр 2015

Подариха ми тази книга и я прочетох. Тежичка ми е, особено с подробните касапски сцени в мъчилището. Може би повече би харесала на мъжете читатели. Намирам много от Стругацки, специално от "Обитаемият остров", има и директно заимствани късчета от "Далечната планета" - името Камил (не издребнявам, но такива неща ме дразнят - авторът можеше да нарече мимолетно споменатия герой и някак другояче, имена дал Господ). Впрочем, с имената понякога се получава бърканица - например един обект за убиване на име Томас изведнъж се появява като Енрико - нарочно се върнах няколко страници, за да се убедя, че е един и същ.
Определено се чувства липсата на коректор - доста крещяща в данните за автора в края на книгата. Отразила се е и близостта на руския с българския - някои думи, които звучат еднакво на двата езика, означават различни неща и се превеждат по различен начин. За да не съм голословна, давам пример, доста обилно представен в книгата - "девица" на български означава "девствена", а на руски се употребява в смисъла, в който ние казваме "момиче", "мацка", изобщо обозначава млада жена, без да се уточнява девствена ли е или не е... Не пиша всичко това, за да се заяждам, просто тези неща ми се набиват в очи.
По отношение на сюжета - не съм фенка на политическата фантастика, властовите интриги са ми скучни. "Далечното бъдеще", както е описана книгата в анотацията на гърба, си е чисто и просто нашето настояще - все едно гледам филм за разпада на СССР плюс американски морски пехотинци на мисия в Афганистан, тайни мозъкопромивни лаборатории...
С няколко думи - не е "моята" книга. На други пък може да е интересна.