| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 76 |
| Година на издаване | 2007 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 560 грама |
| Размери | 28x20 |
| ISBN | 9789540900070 |
| Баркод | 9789540900070 |
| Категории | Изобразителни изкуства, Изкуство, Книги |
Образът и подобието • Естетика на образа в българското средновековно изкуство
Книгата е разделена на три глави.
Първата е посветена на фундаменталния проблем за иконопочитането и иконоборчеството в България през IХ-ХIV век. Авторът се интересува от спецификата, от културните различия, от оттласкванията и привличанията между византийската и българската иконописна школа. Той акцентира особено на оригиналните приноси на преславската цивилизация и го привлича образът на човека в контекста на избраната тема. Интригуващи са наблюденията за своеобразните имплантации на други културни влияния. Или както се изразява великият Климент Александрийски, къде е пресечната точка между чувствената материя и образа на Духа.
Втората глава е посветена на характера на творческия процес при изграждането на човешкия образ, т.е. човекът, разглеждан като обект на творчество и съзерцанието. Средновековният художник е разгледан и като духовен възпитател и наставник, а не само като блестящ иконописец. Николай Овчаров основателно посочва, че одухотвореният човешки образ е главната задача на източнохристиянското изкуство и по-специално на православното.
Третата глава на книгата е озаглавена „Естетика на човешкия образ”. Тук автора се спира на това как средновековната естетика обосновава философската връзка между човека, Бога и останалите живи творения и предлага задълбочен преглед на философско-естетическите възгледи на Теодосий Търновски, Йоан Екзарх, Климент Охридски, Константин Преславски, Григорий Синаит, Григорий Палама и т.н., на техните разбирания за естетиката на човешкия образ в средновековната българска икона. Разгледан е българския принос и специфика при иконописването, що се отнася до важния въпрос за вътрешната светлина на образа и извода, че каноничните изисквания и ортодоксалните догмати не притесняват свободата и фантазията на художника, не стесняват и не ограничават естетическия реализъм както и това, че в някои отношение българската иконописна школа изпреварва тенденции на Европейския пластически ренесанс.
Новата книга на проф. Николай Овчаров „Образът и подобието” несъмнено полага приносни щрихи към огромната тема за естетиката на образа в българското средновековно изкуство.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Автор на книгата е един от най-популярните съвременни наши историци, археолози и учени проф. Николай Овчаров. Особено известен той стана с последните си открития в Перперикон и Татул, с поразителните находки из историята на траките.
Настоящата му книга е поредния талантлив опит да осветли малко известни културни пространства от българската история. Книгата е разделена на три глави. Първата е посветена на фундаменталния проблем за иконопочитането и иконоборството в България през ІХ – ХІVв. Авторът разглежда културните различия, оттласкванията и привличанията между византийската и българската иконописна школа.
С приемането на християнството като официална религия се поставя начало на коренни промени в културата на Първото българско царство. Естетическите принципи на езичеството се заместват с източно-християнската естетика. Но това не става чрез копиране на Византийски схеми, а чрез отбиране на само необходимото за нейната собствена култура. Така се появява оригиналната Преславска цивилизация, събрала елементи от различни по характер, време и произход култури.
Втората глава разглежда творческия процес при изграждане на човешкия образ. Средновековният художник е разгледан, не само като блестящ иконописец, а и като духовен възпитател и наставник. Одухотвореният човешки образ е поставен в центъра на православното изкуство.
В третата глава – Естетика на човешкият образ – Овчаров разглежда философската връзка между човека, Бога и останалите живи твари. Авторът се базира на данните предлагани от малкото запазени литературни източници на епохата. Теодосий Търновски, Йоан Екзарх, Климент Охридски, Константин Преславски, са само част от имената които той цитира с техните разбирания за естетиката на човешкия образ в средновековната българска икона. Образът остава мост между идеалното и реалното, между чисто човешкото и смятаното за Божествено.
Книгата е богато илюстрирана, с репродукции на стенописи, икони и ръкописи от наши църкви и манастири от ІХ – ХІVв. Тя може да представлява интерес както за специализираната така и за широката публика.
Таня Йорданова - книжар, Хеликон Шумен