Представена е модерната история на теорията за комуникациите, свързана основно с прилагането на два подхода. Според първия - психологизма, индивидът е значим източник и арбитър на смисъл,
социално влияние и фокус на реалността. Според втория подход - механизма, всичко се продуцира механично и може да се обясни с механични принципи.
Освен психология анализът включва съчетаването на познания от различни социални области като философия, социология, журналистика и медиязнание, за да интегрира разбирането за личността и различните лице в лице ситуации на всекидневното общуване с не по-малко сложната медийна комуникация, използваща новите дигитални технологии и световната мрежа Интернет.
Теорията е подкрепена и с пример от емпирично изследване, посветено на сериозния проблем за отношението към насилието в медиите на хора
от две твърде различни култури - българската и американската.