Къщичката в къта на Пух
Когато бяхме съвсем малки
Вече сме на шест години

Предговор
Ако случайно сте чели и друга книжка за Кристофър Робин, може би си спомняте, че някога той си имаше един лебед (или пък лебедът си имаше Кристофър Робин - не знам точно как беше). И този лебед се казваше Пух. Беше много отдавна и когато се сбогувахме с него, си взехме с нас името - мислехме, че той вече не го иска. После, когато Плюшеното Мече каза, че искало да си има интересно име и то да си е само негово, Кристофър Робин веднага, без изобщо да се замисли, каза: "Мечо Пух." И толкова. А тъй като за Пух вече ви обясних, сега ще ви обясня и останалото.
Не може да живееш дълго в Лондон, без да отидеш в зоопарка. Има хора, които, като влязат в началото на зоопарка, което се казва ВХОД, страшно бързо минават покрай всички клетки и стигат до онова, което се нарича ИЗХОД. Най-хубавите хора обаче отиват право при животното, което обичат най-много, и си остават там. Затова Кристофър Робин, когато ходи в зоопарка, отива при полярните мечки, прошепва нещо на третия пазач отляво, вратите се отключват и ние с него се залутваме из тъмни коридори и изкачваме стръмни стълбища, докато най-сетне стигнем до онази, особената клетка. Отключват клетката, от нея изприпква нещо кафяво и рунтаво и с радостен вик "О, Мечо!" Кристофър Робин се втурва в прегръдките му. Това мече се казва Мечо, което показва колко хубаво име си е то за мечка, но смешното е, че не можем да си спомним Мечо ли кръстихме на Пух или Пух на Мечо. Едно време знаехме, но вече сме забравили... Тъкмо стигнах дотук, и Прасчо надникна и рече с пискливия си гласец:
- Ами аз!
- Мили ми Прасчо - отвърнах му, - цялата книга е за теб!
- Ама тя е за Пух! - изквича той. Разбирате значи. Прасчо ревнува, защото си
мисли, че Големият предговор ще е само за Пух. Разбира се, Пух е любимецът, няма защо да отричаме, но на Прасчо се падат сума ти неща, които Пух пропуска. Защото не можеш да вземеш Пух в училище, без всички да разберат, но Прасчо е толкова мъничък, че се побира в джоба, и е много успокоително да го пипнеш, когато не си чак дотам сигурен дали две по седем е дванайсет или двайсет и две. Понякога той се измъква и внимателно надниква в мастилницата - по този начин се е сдобил с много по-солидно образование от Пух, но Пух няма нищо против. Някои имат ум, казва той, а други нямат и това е.
А сега и всички останали започнаха да питат: "Ами ние!" Така че може би най-добре ще е да спра да пиша Предговори и да се захващам с книгата.
А. А. М.

Ключови думи: Задължителна учебна литература