Тази книга можеше да бъде озаглавена "Съдби". Под този тревожен знаменател с право се причислява цяла галерия от образи, които блестят на фона на главоломните епохи от Средновековието до края на XIX век.
И друго.
Отдавна е известно, че от години доста строго се придържам към един принцип, който отхвърля схематично свитата до изсушаване материя, умъртвена в многобройни изследвания, където зад педантично изброяване на имена и дати се губи живата личност, а се знае, че понякога, за да се напише една новела, една поема, един стих, е трябвало да се мине през огъня на ада. Творческият процес е твърде сложен начин за създаване на духовни неща, ето защо, когато се стремя да надникна в един свят на вдъхновение, не го откъсвам от всекидневието и мисля за него заедно с радостите, тъгите и разочарованията, които го съпътстват; мисля и за любовта, за голямата изгаряща любов на тези именити писатели, без да забравям дори смъртта. Това не е маниерност, а усет за по-пълно възприемане на дадена личност, едновременно земна и божествена, към която изпитвам особен пиетет. И няма какво да се заблуждаваме - днес е невъзможно да се появи една нова мадам дьо Севине, да се повтори Молиер, Балзак или Виктор Юго. Модерните времена имат друга сила, затова и преклонението пред магическото свещенодействие ще расте непрекъснато с всеки изминат век. И ако близостта до великите сенки в книгите, в моите книги успее да събуди дори само усещане за трепет, те няма да напомнят пословичния Сизифов труд.