Книгата е нещо средно между Андерсенова приказка и брутална антиутопия. Много ме радва как е осмяна манията по величията, в случая към автора "Жан-Сол Партр". Чудя се какво би казал автора, ако можеше да види как днес толкова пиедестали сме издигнали, че няма място за друго - футболисти, артисти, певици, компютърни гении....
Пяната на дните
Автор: Борис Виан
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Преводач | Симеон Лекарски |
| Брой страници | 192 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 252 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 5014363040318 |
| Баркод | 5014363040318 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други - на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се разболява, съвсем естествено е страданието й да се дължи на поникнала в белия й дроб водна лилия и лечението да е пак чрез цветя. А докато тя все повече линее, стените постепенно се сближават, прозорците се смаляват, а светлината умира...
Страхотна приказка за пораснали деца. Само за безнадеждни романтици, като нямам предвид феновете на турски сериали и почитателите на захаросаните холивудски продукции. Това, че е изчерпана е добър знак.
Това е черният хайвер на литературата. Препоръчвам го на малки хапки с класно питие в ръка и подобаващ музикален фон.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Борис Виан е роден на 10 март 1920 г. във Франция. Следва в „Екол сантрал" през 1939 г., но в началото на Втората световна война повече се интересува от обществените събития, отколкото от образованието си. Започва да свири на тромпет в създадения от него и негови приятели бенд, сътрудничи на списание „Хот джаз", а през 1942 г. вече е дипломиран инженер. През 1945 г. под влиянието на приятели като Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и Жан Кокто започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност. В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима Върнан Съливан. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове", „Мъртвите имат еднаква кожа", „Ще пречукаме всички гадняри". По-късно се появяват романите „Есен в Пекин" и „Пяната на дните". Следват публикации на сборници с разкази и двата най-значими романа – „Червената трева" и „Сърца за изтръгване".
В края на 50-те години на XX век Борис Виан осъществява множество концертни турнета из цяла Франция и в чужбина. Снима се в киното, пише пиеси, филмови сценарии, публицистика.
Умира на 23 юни 1959 г.
В края на 50-те години на XX век Борис Виан осъществява множество концертни турнета из цяла Франция и в чужбина. Снима се в киното, пише пиеси, филмови сценарии, публицистика.
Умира на 23 юни 1959 г.
